Законът на Вагнер – данни от България

Абстракт

Законът на Вагнер е обект на интерес сред икономистите от години. В същността си законът извежда водещата роля на икономическия растеж, като източник на разширяващият се правителствен дял в икономиката. През последните десетилетия интересът към хипотезата на Вагнер се възобновява с развитието на съвременните иконометрични методи, при които наличието на корелационни връзки не е непременно свързано с наличието на  причинно-следствена обвързаност. Целта на настоящето изследване е да проучи и потвърди наличието на връзка между съвкупните държавни разходи и икономическият растеж в България. За настоящия текст, възприемаме най-разпространените функционални форми на закона на Вагнер. Така изведените регресионни модели биват тествани за каузалност чрез Engle and Granger (1987) тест за причинно-следственост. Получените OLS коефициенти са близки до единица, но без да я надхвърлят. Коефициентът от едно предполага приблизително еднакъв прираст на променливите в модела. Резултатите от теста за причинно-следственост предполагат наличие на еднопосочна каузалност, чиято посока е от икономическия растеж към държавните разходи, което може да бъде възприето като потвърждение на зависимостта, предложена от Вагнер.