Устойчивост на завръщането и реинтеграция на завръщащите се в България: индекс на ре-емиграцията

Абстракт

Миграционните процеси провокират все по-засилено научно и политическо внимание, като през последните години се засилва фокуса върху завръщането и реинтеграцията на завръщащите се в родината им. Студията се фокусира върху връзката между устойчивост на завръщането на мигрантите в България и реинтеграцията им. Основната хипотеза е, че проблемната реинтеграция след завръщането, може да намали устойчивостта на завръщането и да подтикне завърналите се към ре-емиграция. На основата на дискусия върху различните разбирания за завръщането, устойчивостта му и реинтеграцията на завръщащите се, е изграден модел за анализ на връзката между устойчивостта на завръщането и реинтеграцията на завръщащите се „у дома“. Централен в рамките на модела е разработеният „индекс на реинтеграцията“, който свързва интеграцията след завръщането със степента на подготвеност за ре-емиграция. Макар че, в основата на индекса са икономически фактори, взети са под внимание и други социални и субективни фактори, свързани с устойчивостта на завръщането. Моделът и индексът се използват за анализ на емпирични данни от национално представително проучване сред завръщащите се мигранти в България, като при около 70% от завръщащите се или почти липсват мотиви за оставане в България (12,4%) или са с висока вероятност за ре-емиграция (56,3%). Резултатите разкриват целеви групи и фактори, по отношение на които могат да се разработват и таргетират политики за устойчиво завръщане.