Драмата на българския народностен характер през годините на преход

Абстракт

Характерът на един народ е система от устойчиви и трайно повтарящи се стереотипи, които пораждат ярка (дори уникална), но съзнателна, публична изразеност на особеностите при представителите на на даден народ, проявявани в конкретните обществени дейности. В настоящата студия се изследват постиженията в характеровото развитие на българския народ през последните десетилетия. Авторът защитава тезата, че при наличието на силна държава, развита икономика и ефективно работеща система за производство на културен продукт българският народностен характер отбелязва върхова фаза в развитието на своя ценностен потенциал от 60-те до 80-те години на ХХ век.Политически и идейно неподготвеният (а и хаотично проведен) преход към демокрация след 10 ноември 1989 г. в България създава обстановка, при която българският народностен характер преживява истински цивилизационен колапс. Рязкото влошаване на социално-икономическата обстановка в страната, довело до небивало обедняване на широките народни маси, поражда съществени променени в мислите, чувствата, емоциите, мотивациите и формите на реално човешко поведение в личния и обществения живот на хората. Така националното битие загубва в голяма степен предишния комфорт, съществувал в обществения живот, а личността е изправена пред непознати алтернативи за устройване на собственото и семейното бъдеще.