Политико-икономическите симбиози – за една политикономия на българския преход
Ключови думи :
Политико-икономически симбиози, Конверсия, Мрежови ресурси, ДелегиранеАбстракт
Обикновено прехода се мисли като „Преход” с главна буква и в единствено число, „от – към” („от тоталитаризъм и държавна икономика към демокрация и пазар”). В настоящото изследване става дума не за един-единствен, прозрачен, управляем „Преход”, а за множество преходи като спонтанно случващи се трансформации и като легитимационни стратегии на актьорите, участващи в тях. Ключовото понятие, описващо тези процеси, е „политико-икономическа симбиоза” – срастване на политически и икономически мрежи, чийто непосредствен произход се намира в последния период на „бившия режим”. Те протичат на различни равнища и в различни полета като трансформации и преструктуриране на различни видове капитал (политически, икономически, социален). Мрежовият анализ, към който се придържам тук, е близък до социологията на Мишел Калон, Бруно Латур, Джон Лоу и др., известна като „социология на дееца-мрежа”, съчетана с тази на Пиер Бурдийо, използвана от Ласло Бруст и Дейвид Старк при анализа на икономическата трансформация в Унгария в началото на 90-те. Съчетанието на тези подходи дава ключ към разбирането на онова критично отслабване на държавата и институциите, наблюдавано в годините на прехода.