Реформата в сектора обществени поръчки в България – ново начало, нови възможности

Абстракт

С приетите от Европейския съюз през 2014 г. директиви относно възлагането на обществени поръчки от т.нар. „класически“ и „секторни“ възложители бе осъществена реформа на общностното законодателство в тази област с цел модернизиране и опростяване на правилата и цялостна оптимизация на възлагателния процес. За България, като държава членка, това породи редица нови ангажименти, вкл. необходимостта от приемане на изцяло нов рамков Закон за обществените поръчки и на подзаконови актове, свързани с неговото прилагане, както и постепенно въвеждане на електронните обществени поръчки.Същевременно, в съответствие със заложените цели в приетите от правителството стратегически документи относно развитието на този сектор през следващите няколко години, на национално ниво бяха предприети и други значими мерки, вкл.: промени в съществуващата институционална система, насочени към укрепване на административния капацитет и оптимизиране на дейността на държавните органи и институции с правомощия в областта на методологията, преразглеждането и контрола на обществените поръчки; планиране и провеждане на обучения за различни целеви групи (и най-вече възложителите); разработване на ръководства, методически насоки и указания във връзка с идентифицирани проблеми при прилагане на правната уредба в областта на обществените поръчки, както и подготовка на процеса по изготвяне и публикуване на стандартизирани изисквания и документи, свързани с най-често възлаганите поръчки; засилване на централизираното възлагане на поръчки в страната и др.Тъй като чрез Закона за обществените поръчки се регулира движението на съществена част от публичните финанси, а също и на средства, свързани с осъществяването на определени дейности в областта на енергетиката, водоснабдяването и транспорта, въвеждането на новата нормативна уредба има определящо значение за цялата икономическа среда в страната. Предвид кумулативния размер на разходваните по този начин финансови средства, обществените поръчки оказват влияние както върху поведението на отделните стопански субекти, така и върху развитието на цели икономически сектори, а прилагането на политики, свързани с постигане на различни социални, индустриални или екологични цели при възлагането им, би могло да съдейства и за гарантиране на общо устойчиво развитие. Това определя изключителната обществена значимост на въпросите, засягащи промените в правната регламентация на отношенията, които възникват и се осъществяват в рамките на възлагателния процес.