Феноменът „време“ и неговите измерения (Опит за психологически анализ)
Абстракт
Философското осмисляне на моделите на времето се характеризира с дълъг и сложен път на интерпретация на познавателна дейност на личността, формиране на темпоралната картина на света и ориентация на човека във времето.Разглеждат се основните модели на времето: първия, известен във филогенезата – митологичното; преминава се към другите модели – циклическото, осевото, линейното, екзистенциалното време; феноменът „смесване“ или „съ-съществуване на времената“, предизвикан от друг пространствен модел – нелинейното или разклоненото време. Изследва се „сътворението“ на социалното време като част от антропоцентричното време, неговото осмисляне и размиването на границите му.Психологическото време отразява в психиката на личността времевите отношения между неговите жизнени събития, т. е., човекът с живота и събитията в него изгражда жизненото време и го разчита като едновременност, последователност, продължителност на събитията и процесите, скорост и принадлежност към настоящето, миналото или бъдещето. Към тези рефлексии на времето се добавят изживяванията на компресираност, прекъснатост и непрекъснатост, ограниченост и неограниченост, на осъзнаване и оценка на възрастта, представите за живота и смъртта, представите за вероятната продължителност на живота и връзката на собствения живот с живота на предишните и бъдещите поколения, както и на цялото човечество.