Корпоративно управление и международна конкурентоспособност

Абстракт

Преходът от планова към пазарна икономика е по същество премахване на едни структури и механизми и изграждане на ново (и/или възстановяване) на нови институции. Корпоративното управление е част от тези институции. Фокусът на изследването е проучване на ролята от една различна от традиционната перспектива: изясняване не какво е корпоративно управление в една страна, сравнително отскоро приела пазарната икономика, но по скоро разкриване ролята на корпоративното управление за конкурентоспособността на отделната компания. Специално внимание е отделено на развитието на корпоративното управление в българските компании след 2007 г. – началото на членството на България в ЕС. Настоящата студия включва резултати от изследователски проект (2009-2011).В студията и проекта корпоративното управление се третира като система от взаимоотношения между акционери, членове на корпоративни ръководства и изпълнителни ръководства, от една страна, и заинтересованите лица, от друга, която система допринася за растежа на компанията и за нейното устойчиво развитие. В случая корпоративното управление се асоциира и с правилата, които част от търгуваните на борсата компании прилагат на доброволен принцип (Националният кодекс за корпоративно управление, 2007 г. – мек законодателство), докато значителна част от останалите търгуеми на борсата компании приемат корпоративното управление като правила, налагани от фондовата борса и държавата на принципа отгоре-надолу (твърдо законодателство)В резултат на първоначалното проучване и целите на проекта бяха изведени няколко хипотези и преди всичко, че корпоративното управление е установена практика, която въздейства върху конкурентоспособността на компанията (национална и международна. Проучването се реализира чрез няколко типа методи, които съответстват на концепцията на триангулация: литературен обзор, международна статистика и полеви проучвания.Редно е да се отбележи, че проучванията на литературата свидетелстват за ограничен брой изследвания, търсещи отговор на въпроса за връзката между корпоративното управление и фирмената конкурентоспособност (публикации на представители на школата на стратегическия мениджмънт, неоинституционалната икономика). Същевременно мнозинството от авторите са склонни да търсят отговор на въпроса доколко корпоративното управление допринася за икономическото поведение на компаниите. Казано по друг начин, повечето учени се интересуват от перспективата на финансовите и капиталовите пазари.Информацията, която бе получена от годишните публикации на Световния икономически форум, Индексът за глобална конкурентоспособност, годишните доклади на Института за развитие на управлението (Годишникът за глобална конкурентоспособност) и докладите на Световната банка (Условия за правене на бизнес) съдържат доказателства че корпоративното управление е между факторите, които определят конкурентоспособността на макро- и микроравнище. Тези източници сочат на свой ред, че качеството на корпоративното управление в българските компании варира по отношение на отделни негови елементи. Докато такива принципи на корпоративното управление като разкриване на информацията, прозрачност, защита на инвеститорите са на добро равнище, то капацитетът или ефективността на членовете на корпоративните ръководства е на ниско равнище, като по този начин те не допринасят за конкурентоспособността както на равнище фирма, така и на равнище отделна държава.В хода на полевите проучвания тези резултати бяха представени на членове на корпоративни ръководства на български компании. Целта бе да се види тяхната реакция към тези резултати и преди всичко към годишните класации на СИФ. Извадката, ползвана за целите на проучването, обхваща 100 български фирми с едно- и двустепенна структура. Типът собственост – диспергирана или концентрирана, не се изследва. Значителната част от компаниите прилагат правилата на Националния кодекс за корпоративно управление. Кръстосаната обработка на данни предложи информация не само за реакцията на членовете на корпоративните ръководства, но и за взаимодействието на кривата на опита и мненията на респондентите. Коректно е да се да отбележи, че членовете на корпоративните ръководства с по-дълъг годишен стаж приемат негативните оценки. Очевидно кривата на опита определя и реакцията към класацията на СИФ. Анализът на данните разкрива и друга интересна тенденция: преобладаващата част от независимите директори не са съгласни с оценките от класацията. И още нещо, представителите на акционерите приемат фактите. Има разсейване на отговорите на представителите на мажоритарните собственици по отношение на негативните оценки за човешкия фактор в системата на корпоративното управление. От изследователски гледна точка не е коректно да се правят генерални изводи. Видно е обаче, че реакцията на независимите директори не съответства на очакванията и на стандартните представи за тяхната роля на коректив.Резултатите от проекта и направените в студията изводи предлагат аргументи (теоретични и емпирични), че корпоративното управление е от ключовите фактори за формиране на равнището на конкурентоспособността на компанията. Тези аргументи трябва да се интерпретират от различни гледни точки: за отделената страна, която отскоро се е присъединила към световното стопанство и е изложена както на позитивните, така и на негативните тенденции в рамките на ЕС и на световната икономика, е важно да спазва отдавна установените правила на съответните институции. За бизнес общността е съществено да се подчертае, че тези институции имат важно значение на сцената на глобалната и интернационалната конкуренция.И накрая, важен е и още един извод: все още има теоретичен вакуум по отношение на ролята на корпоративното управление за отделната компания. Това обстоятелство открива ново направление в по-нататъшната работа на изследователите.