Началото на българската икономическа мисъл и на специализирания икономически периодичен печат през периода на Възраждането (в Средиземноморска перспектива)
Ключови думи :
Заетост, Етика, България, Либерализъм, Професионално образование и обучение, Социален диалог, Пазар на труда, Професионални знания и умения, Кариерно ориентиране, Учене през целия живот, Институционална рамка, Икономическа мисъл, НационализъмАбстракт
При формирането на българската икономическа мисъл тя се характеризира с три основни черти. Това са: либерализъм, национализъм и етически подход към икономическите проблеми. Българският стопански либерализмът е силно повлиян и инспириран от френския либерализъм на ХIХ век, национализмът е оправдан и разбираем с оглед борбата на българите за освобождение и заплахата от разоряване на местните занаяти от конкуренцията на вносните промишлени стоки, а етическият подход, макар и да не е уникален, има своите корени по-скоро в православието и традиционния морал, отколкото във влиянието на някаква специфична западна доктрина. Противопоставяне между посочените характеристики липсва, те по-скоро се допълват и смекчават взаимно (ако е необходимо). Българското икономическо мислене се вписва напълно в традициите на стопанско мислене в Южна и Средиземноморска Европа, като то носи чертите на стратегическите задачи за политическо освобождение на страната, за нейната модернизация и за цивилизоването на българското население.