Реалната икономика и банковата система на България: емпиричен анализ 1991-2006 г.
Абстракт
От направения в изложението дескриптивен анализ на развитието на реалната икономика и банковата система в България след 1990 г. става ясно, че те имат своеобразно поведение при различните парични режими. През първия период дълбочината и активността на банковото посредничество, съпоставени с размера на икономиката, са относително високи, но без позитивен ефект върху реалната икономика както поради неефективността на реалния сектор, така и заради неадекватността на банковата система. Паралелно поведение на динамиките на банковия и на реалния сектор се наблюдава през 1996 и 1997 г., когато спадът в банкирането като цяло и в частност на това на търговските банки може да се възприеме като предизвикан и съпътстван от спада на съвкупното производство, както и като рефлектиращ върху него. В началото на втория период банките имат по-скоро консервативно поведение спрямо националната икономика, предпоставено от преживения шок от банковата криза и изчакването на по-сигурни индикации за устойчивостта в развитието на реалния сектор. От началото на настоящия век се забелязва засилване на взаимодействията между банковия и реалния сектор, без регистриране на преки съответствия в динамиката на двата сектора по години.