Теоретични основи на коеволюционното развитие

Абстракт

Всред научните среди има сериозни различия около проблема за т.нар. устойчиво развитие. От пълното му отричане, до опитите да се вмени на всички правителства да следват определени принципи, за да не се изпадне в екологична катастрофа.Една от причините да се отрича устойчивото развитие е самото определение, дадено в публикациятаOur Common Future. Концепцията за удовлетворяване на нуждите на днешното поколение без да се компрометира способността на бъдещите генерации да посрещат своите собствени нужди не е продуктивна. Нуждите на поколенията, както и технологиите за тяхното задоволяване, се менят драстично от поколение на поколение и такова определение не може да дефинира какво от днешния ден трябва да бъде запазено за поколенията.Друг съществен недостатък е, че то предполага непрекъснат растеж, но такъв не бе постигнат нито в социалистическата, нито в капиталистическата икономика. Напротив – развитието е свързано с кризи, които се преодоляват с организационни, структурни изменения и с въвличане на иновативни методи за производство на стоки и услуги.В това изследване се използва системният подход. За първи път той е приложен от руските учени, Вернадски, Богданов и Бухарин. Вернадски въвежда термина “ноосфера”, която се определя като биосфера, облагородена от човешкия разум.Поради това вместо “устойчиво развитие” следва да се приеме термина “коеволюционно развитие”, което води до балансиране на взаимодействието на човека и природата. Постигането на тази цел преминава както през усъвършенстване на технологиите за производство на стоки и услуги, така и през усъвършенстване на морала и нравствеността на хората.Изследването на ноосферата е интерактивен процес, който освен опознаването включва оценка на взаимодействието на елементите й. Вниманието трябва да бъде насочено както към индикаторите, описващи състоянието на нейните главни подсистеми, така и към задълбочаване на познанията за рисковете, които носят със себе си едни или други проекти за развитие.