Избирателната система и равнището на партийна фрагментация в Република България (1991 – 2001)

Абстракт

Избирателната система оказва пряко въздействие върху интензивността на съревнователните и кооперативните отношения между политическите партии на избирателно (електорално) и парламентарно равнище, като до голяма степен определя формата на партийна система и равнището на партийна фрагментация. Настоящото изследване е посветено на анализа на действащата в Република България избирателна система през периода 1991-2001 г. и нейното влияние върху степента на партийна фрагментация в страната.В първата част на изследването накратко е характеризирана пропорционалната избирателна система в многомандантни избирателни райони (МИР) и са посочени нейните ефекти. Формулирани са основната теза на изследването и четири хипотези.Във втората част е даден обзор на основните подходи на изследване на степента на влияние на избирателните системи върху парламентарната и избирателната партийна система и върху степента на партийна фрагментация.В третата част се характеризира българската избирателна система и са формулиранинякои предположения относно нейните ефекти.В четвъртата част е представен детайлен анализ на българския случай и са формулирани резултатите от изследването, потвърждаващи тезата, че пропорционалната избирателна система в МИР благодарение на методиката за разпределение на мандатите, особено на използването на метода (правилото) на В. Д’Ондт и високата 4 %-на изборна бариера, дава различни стойности на диспропорционален ефект при парламентарните избори в България през 1991-2001 г. Най-висок е този ефект през 1991 г., а най-нисък – през 1997 г.Това обективно обуславя ограничена (слаба) фрагментация на парламентарната партийна система, защото броят на релевантните и/или ефективни партии от едни избори до други е ограничен – от 3 до 5 партии или коалиции по „числовия критерий“. Налице е концентриращ ефект на избирателната система върху парламентарната партийна система.Ефективността на пропорционалната избирателна система в МИР в България през 1991-2001 г. зависи не толкова от концентрацията на партийната система, колкото от политическото поведение на парламентарните мнозинства и опозицията, а то е основната причина за политическата, правителствената и дори институционалната нестабилност през 1991-1997 г. Настъпилата през периода 1997-2001 г. финансова и вътрешнополитическа стабилност и отварянето на България към европейските структури стават за сметка на негативните последици от концентрацията на властни ресурси и партитокрацията, вместо на контрола и баланса на трите власти, корупцията и клиентелизма в различните политически структури, партийните конфликти и партизанщината и намаляването на взаимодействието на парламентарните партии с други партийни формации и най-вече със структурите на гражданското общество.Очертават се две тенденции – на маргинализация на малките партии и на някои релевантни партийни формации като БББ и Евролевицата и на задълбочаващ се избирателен абсентеизъм (въздържане от гласуване), чиято връхна точка е през 1997 г.