Европейското бъдеще на българската икономика (е в ума и ръцете на българина)

Абстракт

В студията са интерпретирани въпросите на европейското бъдеще на българската икономика, като се очертават опорни точки на онова, което трябва да бъде направено, за да може присъединителният и интеграционният процеси на България към Европейския съюз да бъдат осъществени по възможно най-ефективен и благоприятен за страната начин. Авторът поставя акцента върху това, че европейското бъдеще на българската икономика е в ума и ръцете на българина или това бъдеще ще е такова, каквото българинът може да си го представи, а после да се мобилизира и да го сътвори. В студията се отстоява тезата, че за да бъде България равнопоставен и достоен участник в диалога с ЕС относно бъдещото си присъствие в Обединена Европа, страната трябва да разполага със собствена аргументирана визия за бъдещето си в ЕС.Членството на България в ЕС и европейското бъдеще на българската икономика са интерпретирани в различни аспекти. Застъпена е тезата, че членството на страната в ЕС е една нова изключителна възможност за развитието на българската икономика, но заедно с това то се явява и съществено ограничение пред това развитие. И в този смисъл последващото изложение в студията е посветено на тезата, че европейското бъдеще на българската икономика е огромно предизвикателство към ума и ръцете на българина. Нещо повече, бъдещето на българската икономика в Обединена Европа се явява тежко изпитание, изключителна отговорност за ума и ръцете на българина. В студията се отстоява идеята, че присъединителният и интеграционният процеси на българската икономика в ЕС като едно голямо, изключително трудно и отговорно начинание се нуждаят от мобилизацията на усилията, енергията и таланта на цялата нация. И в този смисъл, един от основните императиви за успеха на това начинание се явява припознаването на отговорностите и правата на всички субекти относно реализацията на стратегията за присъединяване. Интерпретира се и въпроса относно “законния” скептицизъм на българина към всяка нова политика, в т.ч. към политиката на присъединяване и интегриране.В студията се отстоява тезата, че членството на България в Европейския съюз се явява в крайна сметка една многолика и многоаспектна тема, една съдбовно важна за българина стъпка. Затова колкото по-многостранно е “огледана” и “избистрена” тази тема, толкова по-успешни ще бъдат практическите стъпки по нейната реализация. Отстоява се тезата, че присъединяването и интегрирането на българската икономика в ЕС се явява обективен по своята същност процес. Но този процес може да се осъществи по различен начин – успешен или неуспешен, приемлив или неприемлив. Присъединяването и интегрирането на българската икономика в ЕС безспорно е в интерес на България. Но този процес е в интерес на България като обективна възможност, която може да бъде оползотворена, но може да бъде и пропиляна.В по-нататъшното изложение на студията се интерпретира идеята, че присъединяването  на българската икономика в ЕС се явява обективен по своя характер процес и е част от процеса на глобализация и интеграция в световен мащаб. И членството на България в Европейския съюз съвсем не означава изолиране на страната от останалия свят. Казано иначе, отношенията на България с ЕС, от една страна, и отношенията й с останалия свят, в т.ч. с Русия, от друга страна, не се намират в релация от типа “или”, а тези отношения са в релация  от типа “и”.Следващата част на студията е посветена на въпроса относно отношението между присъединителния и интеграционния процеси, от една страна, и прехода към икономика на знанието, от друга страна. Отстоява се тезата, че те трябва да протичат едновременно като единен процес.Авторът отделя подобаващо внимание и на въпроса относно изискванията на ЕС към присъединяваща се България. Лансира се и се отстоява тезата, че една стратегия и политика на присъединяване и интегриране на България в ЕС ще е толкова по-успешна, колкото по-пълно отговаря на обективната логика на развитието и на новите реалностите от XXI век, колкото по-пълно отговарят на изискванията на ЕС към присъединяваща се България. В студията са разгледани и интерпретирани и критериите за присъединяване и интегриране в Европейската общност. Фокусът е поставен върху това, че успешното осъществяване на присъединителния и интеграционния процеси ще бъде в пряка зависимост от степента, в която страната отговаря и ще отговаря на изискванията и критериите за присъединяване и интегриране. В този смисъл критериите за присъединяване и интегриране към ЕС са интерпретирани в качеството им на императив на поведение на микро, регионално и макро ниво. Специално внимание е отделено на въпроса относно уроците на еволюцията на регионалната политика на ЕС. Застъпена е идеята, че именно чрез осмислянето на регионалната политика на ЕС и на нейната еволюция могат да бъдат изведени както изискванията на тази политика към регионалното развитие на България, така и възможностите за това развитие, които предоставя същата тази регионална политика на ЕС. От друга страна, в студията се прави опит да бъдат очертани тенденциите на бъдеща промяна в регионалната политика на ЕС, които се явяват в качеството на съществен ориентир за системата на управление на интеграционния процес. В тази част на студията е отделено внимание и на въпроса относно  “естествения конфликт” между страните-членки на ЕС и страните-кандидатки за членство в съюза по повод ползването на средствата от структурните фондове на Общността.За разработването на качествена стратегия за присъединяване и интегриране на България в Европейския съюз по-нататък е необходимо да бъдат идентифицирани и да се вникне в същността на възловите проблеми на икономическото развитие на България. Отстоява се тезата, че от една страна, тези проблеми поставят определени съществени изисквания пред бъдещото развитие. От друга страна, тези проблеми играят роля на съществени ограничения пред развитието и интеграционния процес. По-нататък в студията се прави опит да бъдат изведени конкурентни предимства на икономиката на България, като се интерпретира тяхната роля по отношение на присъединителния и интеграционния процеси на страната в ЕС. Всъщност, застъпена е идеята, че за да бъде разработена качествена стратегия за присъединяване и интегриране, е необходимо да бъдат идентифицирани и онези превъзходства, които националната и регионалната икономика притежава спрямо всички останали икономики.В последващото изложение, въз основа на интерпретираните и отстоявани в предходните  части на студията тези и идеи, се прави преход към темата относно типа стратегия, от която се нуждаят присъединителния и интеграционния процес на страната в ЕС. А България има нужда от качествена стратегия за присъединяване и интегриране, която стратегия освен всичко друго е и уникална. В този смисъл разработката на интеграционната стратегия на страната в Общност се явява една уникална и съдбовно важна за България научноизследователска задача. И в този аспект авторът поставя въпроса относно ролята на чуждестранната помощ при разработката и реализацията на уникалната на България интеграционна стратегия. В студията е отделено внимание и на условията, при които ще трябва да се разработва интеграционната стратегия на страната, във връзка с измененията на обкръжаващата среда, в която ще протичат тези процеси. А тези изменения са необратими – към “среда без закономерности”.Последната част на студията е посветена на тезата относно необходимостта от дискусия по въпросите на разработката на стратегия за присъединяване и интегриране. Акцентира се върху необходимостта да бъде коментирана и дискутирана ролята на науката в разработката на “архитектурния проект” на присъединяването и интегрирането на българската икономика в ЕС.