Паричната конвергенция по пътя към Еврозоната: теоретични проблеми

Абстракт

Традиционното разбиране за парична и институционална конвергенция, свързано с теорията за оптималните парични зони (ОПЗ), притежава редица ограничения. Преди всичко то не може да отчете състоянието на паричните институции, били те формални или неформални. Характерно повече за индустриалната епоха, този тип виждане за конвергенцията не отчита промените, настъпили в глобално информационно общество. То разглежда конвергенцията преди всичко количествено, агрегирано и като цяло механично. Така идеята за конвергенцията се отдалечава от действителността, въпреки че получава определени възможности за измерване. Този тип конвергенция не отчита институционалните характеристики и различия на източноевропейските страни, в това число и България.За ефективността на избрания паричен режим се съди единствено доколко са изпълнени критериите от Маастрихт. Посочените недостатъци могат да се преодолеят по два начина. Първият е като се вземат предвид институционалните аспекти на парите, като се разсъждава в рамките на „институционалната парична конвергенция”. Вторият път е да се възприеме моделът на институционална конкуренция или поне на частична институционална конкуренция между паричните режими на ИЕС в процеса на приемане на еврото (като например да се позволи еврото да циркулира паралелно с националните пари).