Човешкият потенциал за икономически растеж и конкурентоспособност на Българската икономика. Икономически и социални измерения
Абстракт
В студията се третират едни от най-актуалните въпроси на икономическото и социалното развитие от позициите на процесите на глобализация, европейска интеграция и необходимото за ефективното участие на България в тези процеси – конкурентоспособна икономика и социална сигурност. На основата на някои от най-новите концепции за икономическо развитие и на европейските политики и стратегии за икономически и социален напредък се поставят редица въпроси от методологически и главно от политически и стратегически характер за възможностите да се постигнат по-значими икономически резултати в полза на хората в България.Според автора значителен човешки потенциал остава неизползван за развитието на икономиката и за увеличаване на доходите. Това се предопределя от характера на провежданата макроикономическа и социална политика, от недооценяване възможностите на човешкия фактор в организациите и на неговото качество и мотивация за производителен труд, изследвания и иновации. За да бъде конкурентно производството, е необходимо да бъде конкурентна преди всичко работната сила. Оценката на икономическите успехи и на качествата на човешките ресурси трябва да се правят на основата на международните сравнения и стандарти. Това би дало друга оценка на достигнатото и на нереализираните възможности.Основните акценти в студията са върху характера на съвременното икономическо развитие, предизвикателствата на демографското стареене и високата мобилност на населението, ролята на икономиката на знанието, на изследванията и на качеството на човешкия фактор за растежа и конкурентоспособността, новите форми на заетост и възможностите за по-висока и ефективна заетост. Авторът отстоява тезата, че политиката за икономическо развитие трябва да бъде насочена към създаване на по-висока и качествена заетост и на тази основа да се постигне и по-висока сигурност. По-високата заетост следва да бъде една от основните цели на образованието, а неговите стратегии – насочени към осигуряване на качествено образование и подготовка не само на знаещи, но и на можещи хора, притежаващи творчески потенциал и мотивация за постигане на по-високи резултати в страната. Това предполага увеличаването на високопроизводителната заетост да стане център както на икономическата, така и на социалната, образователната и здравната политика.