Благосъстоянието преди и след членството на България в Европейския съюз: между очакванията и реалностите

Абстракт

В студията се разглеждат някои от икономическите аспекти на благосъстоянието в България непосредствено преди и след членството й в Европейския съюз. Водеща е идеята за обвързаност на икономическото и социално сближаване, за което е необходимо позитивните промени в макроикономическите показатели, най-вече растежа на БВП и макроикономическата стабилност, да водят до адекватни промени в доходите, разходите и потреблението на населението. Констатира се, че темповете на растеж са предпоставка за повишаване на благосъстоянието, но се е формирала дистанция между тях и непосредствените частни и публични източници на благосъстояние. Тя може да се отрази негативно върху човешкия и институционалните фактори на растежа. Приведени са факти за формирането на нерационална структура на потребление, с високи негативни външни ефекти и предпоставки за възпроизвеждане от следващите поколения.Постигането на устойчиво благосъстояние се свързва със справедливо разпределение на доходите и преодоляване на крайната бедност и социално изключване. Пазарните механизми, които в много от случаите са причина за загуба на благосъстояние, не могат да решат тези въпроси. В този случай държавата е единствен коректив, защото разполага с ресурси и инструменти за въздействие. Тази логика произтича от развитието на икономическата теория за благосъстоянието, в която въпреки наличието на различни парадигми, съществува относително единство по въпроса за необходимостта от справедливо преразпределение. Чрез анализа на информация от домакинските бюджети се достига до извода, че фактическото неравенство е по-високо от това, което визират най-често използваните общи показатели.Обективните процеси в разгледаната сфера рефлектират в субективните оценки за благоденствието. Приведени са данни от анкетни проучвания, които характеризират българските граждани като най – не щастливи и най-неудовлетворени от живота сред всички останали европейци. Това се обяснява с разминаването между високи очаквания (донякъде целенасочено привнесени от политическата сфера) и реалността, която се променя винаги по-бавно от желаното.