Теоретични основи на макроикономическото проектиране
Абстракт
Научната студия е синтез и резултат от повече от тридесетилетен опит на автора в областта на макроикономическото проектиране. Всяко управление изисква оценка на непосредствената перспектива, очертаване на контурите на бъдещето с оглед преодоляване на възможни негативни последствия, както и за благоприятно използване на конюнктурата. Процесите се усложняват неимоверно на макроикономическо равнище, когато задължение на макроикономическия елит е да отчете и да се съобрази с пред¬почитанията на доминиращата част от обществото. При сблъсъка на интереси следва да се намери междинният път – като правило чрез използването на изкуството на обществения компромис.Студията е структурирана в осем глави, с увод и заключение. Последователно се дискутират и оценяват различни страни на социално-икономическия живот, които предполагат и изискват съобразяване със съответната специфика при опита за проглеждане в бъдещето. Отделя се внимание за характеризиране на т. нар. парадокс на икономическото мислене, което следва да отчита историческото развитие на процесите и да съумее да очертае контурите на теоретично непознаваемото бъдеще. Разглеждат се възможностите на математическите приложения при формирането на макроикономическите проекции, като се акцентира върху техните съдържателни ограничения. Макроикономическият оптимум е обект на критика, както и опитите за налагане на своеобразно програмирано бъдеще. Изхожда се от презумпцията в теорията на публичния избор, която разглежда представителите на макроикономическото управление като изчистени от ореола на идеализирани индивиди, преследващи чистата обществена изгода. Критично се дискутира и концепцията за социална пазарна икономика, която в реалностите на прехода към пазарна икономика се натоварва прекалено силно с идеологическо съдържание. Авторът се опитва да систематизира и анализира позициите на изтъкнати икономисти и учени на международната арена, както и в България. Идеята е да се формулира определена методология, която да стои в основата на проектирането на макроикономическите пропорции.
