Отражение на международната финансова и икономическа криза върху банковия сектор в България
Абстракт
Настоящата студия е посветена на влиянието на глобалната финансова и икономическа криза върху банковия пазар в България, тъй като той заема най-голям дял във финансовата система и исторически се е наложил като основен източник на финансиране в икономиката. Поведението на банките е проследено както на междубанковия пазар, така и в процеса на финансовото посредничество. Глобалният характер на кризата и разглеждането на нашата икономика като сходна на новите страни – членки на ЕС от ЦИЕ, позволява да се направи сравнително изследване на междубанковите пазари в осем от тези страни и връзката им с пазара в Еврозоната. Анализът показва, че в спокойни периоди лихвените нива по необезпечени еднодневни депозити се колебаят около основния лихвен процент на паричната политика, като за страните с фиксиран валутен курс, към групата на които принадлежи и България, подобна роля най-често играе основният лихвен процент на ЕЦБ. В кризисни периоди тази връзка се нарушава, а лихвените проценти и другите свързани с тях показатели, проявяват значително по-голямо колебание.Под влияние на антицикличната политика на БНБ след 2008 г. в българската банкова система се формира капитал над регулаторния минимум, който спрямо 12% капиталова адекватност достига над 3 млрд. лева. Така, въпреки международната финансова криза, българската банкова система се отличава с добри характеристики от гледна точка на капиталовата обезпеченост. Като основни рискове за дейността на банковия сектор се очертават нарастването на дела на лошите кредити и рискът от свиване на печалбите, но на този етап кредитните институции, които са част от транснационални банкови групи, могат и продължават, макар и в по-малка степен, да разчитат на финансиране от майките банки.Системният характер на глобалната финансова и икономическа криза показва, че няма изолирани пазари и следователно в решаването на проблемите трябва да се подхожда глобално и координирано, ако искаме в бъдеще да се намали продължителността, дълбочината и икономическата цена на финансовите кризи.