Пазарът – продукт на разума, генератор на антикултура и провокатор на конфликти и инстинкти

Абстракт

Уникално дуалистичното (духовно-материалното) и културно-политическото същество – човекът, е създал три „вечни“ основополагащи социални структури за организация и управление на обществата: държавата, религията с нейната църква и пазара (с неговия универсален инструмент – парите). Между тях е осъществявано както сътрудничество и взаимодействие, така и съперничество и борба за доминация и надмощие.Антидуховният пазар се оказа напълно неадекватен на религията и църквата и едва ли не техен враг (да не забравяме, че враждата между тях е стара, тъй като още Христос е изгонил търговците от Храма). Пазарът бе обявен за несъвместим и с държавата и се обоснова необходимостта не само от „минимална държава“, но и от пълното „поглъщане“ на държавата от него. Той (пазарът) превърна всичко в предмет на сделка и покупко-продажба, включително духовните ценности и добродетели; комерсиализира политическия процес и се заговори за „политически маркетинг“ и „властови доходи“. За Л. Търоу и истината се оказва предмет на пазарна сделка, а О`Рурк – в духа на Т. Хобс, третира бизнеса, т.е. пазара, като „съвременна версия на война“. „Роди се“ и фразата „Всичко е бизнес, бизнесът е война“.Пазарът наистина е „велик социален механизъм на цивилизацията“, но когато премине определена критична точка или степен в своето развитие, той се превръща от социално благо в социално зло, т.е. в генератор на антикултура, провокатор на конфликти, дори инстинкти, или в източник на „варваризация“ и „зоологизация“ на пазарните субекти в пазарното общество. Глобалната финансово-икономическа криза показа и доказа необходимостта от трансформирането на неолибералния девиз-дилема „пазар или държава?“ в реалистично-здравомислещата парадигма – „и пазар, и държава, и морал (или духовност по-общо)“. Защото (по Имануел Кант) без морал обществото губи своя човешки облик и смисъл.