Човешката емоционалност в поведенските науки и практиката на управлението

Абстракт

Настоящият труд може да се разглежда като преход от теоретико-методологическия фундамент на темата за ролята на човешката емоционалност в управлението към по-частнонаучните – предимно методически – подходи в тази област. Отчетени са, поне в общи линии, серия от изключително съществени открития за емоциите в няколко клона на психологията, в социологията и невронауката, които могат и трябва да бъдат инкорпорирани несамо в общото мислене за човека, но и в стратегиите, политиките и практиките по човешките ресурси, защото имат преки следствия за индивидуалното и груповото трудово поведение, за ефективното функциониране на организациите, за управлението на хора и управленския труд. Студията хвърля светлина върху истинското място и роля на емоционалността, която дълго време е била обект на подценяване или некоректна интерпретация от страна на немалко хуманитарни, икономически и управленски концепции, а всъщност е водещ елемент на човешкия капитал. Студията конкретизира и систематизира ролята и значението на човешката емоционалност за явленията и процесите, свързани с индивидуалното трудово поведение, мотивация и трудово представяне, с груповата динамика и организационното развитие, с оперативното и стратегическото управление на човешките ресурси. Извеждат се и се аргументират изводи и препоръки, чието инкорпориране в мисленето за служителя и отношенията в организационен контекст биха имали – пряко и индиректно – значимо влияние върху качеството на управленския труд и биха усъвършенствали голяма част от процесите, обуславящи ефективното функциониране на системата на човешките ресурси и на самата организационна структура.