Управление на човешките ресурси: политики за ресурс или потенциал за развитие и социален прогрес

Абстракт

В студията съвременното управление на човешките ресурси в България се поставя не толкова от гледна точка на съществуващите количествени ограничения, предопределени от демографското развитие и високата емиграция на работната сила, а от гледище на неизползваните възможности за увеличаване на количеството и качеството на този фактор за икономическо развитие и благоденствие. Значителен човешки ресурс и потенциал в продължение на повече от две десетилетия е извън работната сила, не е включен в създаването на блага и социална сигурност, а заетите се използват непълноценно по една или друга причина. Не само, че не се използва целият ресурс от възможности за труд, с който разполага държавата и всяка организация, но много по-голямо значение придобива фактът, че не се използва потенциалът на различните индивиди, богатството и възможностите, които носят и които могат да дадат в голяма степен, ако със съответните публични и фирмени политики се създаде възможност за включване в действие на този потенциал.Необходима е промяна на ориентацията и съдържанието на политиките към човешките ресурси – от по-добро използване на ресурса, към изграждане и използване на потенциал за действие. За последното голяма роля може да има създаването на повече възможности за избор на всеки индивид и – съответно, различията между тях да се разглеждат като потенциал за създаване на добавена стойност. Приемането на такава концепция би отхвърлило или силно ограничило използването на остатъчния принцип в разпределението на финансовите ресурси и би увеличило вниманието към онези социални политики, които допринасят за икономическия растеж и за цялостния прогрес на обществото. Дори и в условията на икономическа и финансова криза или именно поради това – за благоприятния и по-бърз изход от нея.