Човекът и неговият социален капитал

Абстракт

През последните десетилетия социалният капитал се превърна в един от фокусите на изследване на проблемите на обществената интеграция. Вероятната причина за това не е само и единствено желанието да се познае как се случва съвместният живот между хората, но и да се открият механизмите за неговата стабилност и устойчивост. Модерното общество е непрекъснато проблематизиране на две ясно очертани тенденции в неговото развитие. Първата е насочена към изграждането на обща идентичност и постигането на общи цели, а втората – към индивидуализация и реализиране на индивидуални житейски стратегии. Хармонизирането на тези две тенденции (което, очевидно, се оказва трудна задача) предполага и хармонизация в целите, за които се използва социалният капитал. Независимо от отсъствието на еднозначно понятие за "социален капитал" и превръщането му (в определени случаи) в модерен етикет на отделни аспекти на социалното, този специфичен капитал играе важна роля за интегрирането на обществото и за изграждане идентичността на неговите членове. Това обуславя и засиления интерес към тази проблематика не само от страна на представителите на различни науки, но и на авторитетни международни организации като Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В документите на Световната банка социалният капитал се определя като всички институции, връзки и норми, които създават качеството и количеството на социалните взаимодействия. В случая не става дума за механичен сбор от съществуващите институции, връзки и норми, а за спойката между хората, за свързаността, която им дава възможност заедно да изграждат живота си.Организацията за икономическо сътрудничество и развитие определя социалния капитал като основен фактор за поддържане на социалността. Затова е изключително важно той не само непрекъснато да се възпроизвежда, но и да се създават условия за мобилизиране на социалната енергия за постигането на обществени цели. От гледна точка на обществото е важно социалният капитал да допринася за икономически растеж, за подобряване качеството на живота и да предотвратява конфликти, агресия и престъпност. Кризата от последните години и очерталите се дефицити на институционална стабилност поставиха необходимостта от саморефлексия на обществото, от по-детайлно вглеждане в начина, по който се изгражда съвместността и възможностите на нейните членове да реализират собствените си житейски стратегии.В настоящата студия авторът представя очертанията на едно изследване на социалния капитал в традициите на социологическата наука, които предполагат: първо, специфични процеси, отношения и дейности да бъдат различени от останалия социален свят и да бъдат словесно обозначени (което обикновено се нарича "дефиниране"); второ, определяне на равнищата, на които този социален феномен (социален капитал) може да бъде идентифициран (в т.ч конкретни форми на съвместност, пространствени локации и субекти на неговото "производство"); и трето, последици от начините му на употреба.