Гражданското общество и въпросът за демокрацията: политическа, икономическа и социокултурна демократизация

Абстракт

Основната цел на студията е да очертае ролята на гражданското общество за преодоляване на демократичния дефицит в днешните условия на глобализиран неолиберален капитализъм, криза на политическото представителство и залез на  средната класа. През призмата на критическата политическа теория, дискурсивния и мрежови подходи понятието за гражданско общество е предефинирано (изпълнено с нов смисъл) в глобалната епоха на преход от модерна към постмодерна публична сфера (сфери) в посока на политическа, икономическа и социокултурна демократизация. Специален акцент е поставен върху проявите на граждански контрол, надзор и съпротива както срещу държавата (при злоупотреба с власт, корупция, олигархизация, неоавторитаризъм), така и срещу капитализма и дефектите на пазара (монополи, олигополи, картели и пр., накърняващи драстично обществения интерес и усещането за общо благо). Разковниче за повече демокрация са новите форми на политическо участие и неконвенционална гражданска активност в атмосфера на публичност и конструктивен скептицизъм.Изложението е структурирано в три части: а) Гражданското общество като арена на демократизация; б) Гражданското общество при прехода от либерална демокрация към „постдемокрация“; в) Дискурсът за гражданското общество в българския преход. От представените  теории и концепции за гражданското общество (на национално, регионално и глобално равнище) на различни автори са извлечени полезни поуки за България – за анализ на печалните резултати от  така нар. „демократичен преход“ и за очертаване на позитивни перспективи за нейното демократично бъдеще.