Взаимодействието между развити и развиващи се държави – фактор за нарастване на диспропорциите в глобалната икономика (Теоретичен поглед на Неокономика)
Абстракт
Тази студия прави опит за анализ на няколко съществени, от теоретична гледна точка, въпроси на икономическата наука, свързани с ролята на инвестициите в развиващите се страни за осигуряване на устойчиви икономически ръстове и как гледа на такава роля ортодоксалната икономическа наука. Разглеждат се условията, създаващи предпоставките за осъществяване на взаимна търговия между икономики с различна степен за разделение на труда, трудностите с които се сблъсква този процес и нееднозначното му възприемане от обществата и елитите в бедните страни.Подробно се анализира монокултурното взаимодействие като първоначална форма за осъществяване на стопански обмен между развити и развиващи се страни; извеждат се причини и механизми за развитие на процеса, като аргументирано се детерминира „третата” сила, която си присвоява основната част от изгодата, генерирана в рамките на такова търговско взаимодействие.Разглежда се инвестиционният тип взаимодействие, неговите условия и предпоставки, практическият ход на развитие на процеса, както и механизмите за институционалното му осигуряване и етапи на протичане. В тази връзка се анализира проблемът за суровинното „проклятие“ на определени икономики, свързан с наличието на естествени преимущества по едни или други природни ресурси. Отделя се внимание на съвременната трактовка от страна на ортодоксалната икономическа наука, на въведените от нея фактори „капитал от знания” и „иновации”, с които се прави опит за запълване на празнините в икономическата теория при обяснение на едни или други процеси и тенденции, свързани основно с детерминирането на научно-техническия прогрес. За научно-техническия прогрес се посочват някои актуални тенденции, по отношение на направленията на неговото протичане.
