Изменения в българския национален характер през прехода

Абстракт

В центъра на студията са появата и формирането на нов цивилилизационен модел в българската народопсихология от края на ХХ и началото на ХХI в. Той е ситуиран върху неолиберални икономически и социални доктрини, върху постмодерната парадигма на печалбата, хедонизма и отчуждението. При него доминира утвърждаването на потребителско-консумативната нагласа, трансформираща в негативен план традиционните български черти като: родолюбие, трудолюбие, солидарност, добросъседство, гостоприемство, справедливост, ученолюбие, уважение към семейната традиция и пр. Налице е пренареждане на ценностната система по посока на комерсиализацията на всички сфери – и духовни, и материални. Вихрещите се в обществото властолюбие, корупция, алчност, омраза, егоизъм и пр. няма как да не „увредят“ водещите черти на българския национален характер и да не повишават мащабите на българската народопсихологическа дефектология.Основният фактор за тези негативни метаморфози е подмяната на промяната. Вместо развитие към рационален, предприемачески капитализъм, политическият елит тласна страната към ирационален, бандитски капитализъм, при който печалбите не са от труд и креативност, а от грабеж и спекула. В резултат: мизерност, безпросветност и духовна пустота. Оттук идва и невъзможността, поне засега, голяма част от българите да живеят добре и достойно – като един високоуважаван европейски народ.